Симетрия на молекулите
част втора

Операции на симетрия - обобщение

В предишната лекция се запознахме с операциите на симетрия и елементите на симетрия, които съответстват на тези операции. Разбрахме се, че обект на операциите на симетрия ще бъдат химичните молекули, които се разглеждат като набор от ядрата на атомите и химичните връзки между атомите, които се изобразяват чрез отсечки между тях - това е така наречения sticks and balls model. Напълно възможно е, а от друга страна - доста плодотворно, разглеждане на молекулата като набор от съответните молекулни орбитали (МО), които са линейни комбинации от атомни орбитали (ЛКАО): тогава прилагането на операциите на симетрия дава много полезни резултати за вида и свойствата на тези МО. В тази лекция засега ще бъде използвано единствено първото представяне на молекулите.

Операцията на симетрия е действие, което не променя вида на молекулата, и което действие е тясно свързано със съответния елемент на симетрия. Реално в химията операциите на симетрия играят по-съществена роля от елементите на симетрия. Това е така, защото всичките операциите на симетрия съставляват една група в алгебрата - т.е. те са обект на изучаване на алгебрата, за който обект има стройна и последователна математическа теория.

Нека разгледаме молекулата на борния хидрид, BH3. Това е планарна (равнинна) молекула, в която атомът на бора е разположен по средата, а трите атома на водорода са по върховете на един равностранен триъгълник.

Тази молекула има една ос на симетрия C3, която е разположена перпендикулярно на равнината на молекулата и минава през борния атом. С тази ос на симетрия, обаче, са свързани две операции на симетрия - първата, означена като C31, е завъртане на молекулата на 120o по часовниковата стрелка, и втората, означена като C32,  - завъртане на молекулата на 240o по часовниковата стрелка.
 

В този случай - на ос от трети порядък - втората операция на симетрия може да се разглежда като завъртане на 120o, но в посока, обратна на часовниковата стрелка. По-правилно е операциите от този вид да се означават като завъртане на даден ъгъл в една посока - в общия случай при ос от порядък n, Cn, имаме n операции на симетрия и за n > 3 е удобно използването на една и съща посока на завъртане. Тези операции се означават като Cn1, Cn2, ... Cnn-1,  и Cnn (всъщност последна операция съвпада с операцията на идентичност: Cnn = E) и представляват завъртане на молекулата на ъгли 360/n, 360*2/n ... 360*(n-1)/n и 360*n/n.

Молекула на BH3 има и две операции на несобствено завъртане, които съответстват на ос от трети порядък S3. Съответно те се означават с S31 и S32. Подобно на операцията на собствено завъртане C33, което съвпада с Е, несобственото завъртане S33 съвпада с операцията sh.
 

На практика резултатите от тяхното извършване съвпадат с горните две операции на собствено завъртане, но това е следствие от това, че равнината, в която се отразяват атомите на молекулата след завъртането, съвпада с молекулната равнина (молекулата лежи в нея). В следващата лекция е даден пример на молекула, със същата симетрия и нележаща в една равнина.

Молекула на BH3 има и три операции на симетрия C2, чиито оси от втори порядък лежат в молекулната равнина и минават през борния атом и през един от водородните атоми. Молекулата има и три вертикални равнини на симетрия, sv, които са перпендикулярни на молекулната равнина, sh. Т.е. има три операции на отражение през вертикална равнина на симетрия и една операция на отражение през хоризонтална равнина на симетрия. По-долу са дадени всичките 12 на брой операции на симетрия, които притежава молекулата.

Е, 2C3, 3C2, sh , 2S3, 3sv

Така написани тези 12 операции са групирани в 6 класа на операции на симетрия, като в първи клас има една операция (Е), във втори - две (двете собствени завъртания C3), в трети три и т.н. Винаги броят на операциите на симетрия в даден клас дели общия брой операции на симетрия. С цел различаване на трите операции C2 ще ги отбелязваме с буквата на атома, през който минава оста на симетрия C2, т.е. C2(A) означава, че молекулата е завъртяна през ос, която минава през атом A. По същия начин ще различаваме и трите операции sv, след които в скоби ще поставяме означението на атома, през който минава вертикалната равнина sv.

Тези операции на симетрия както казахме в предишната лекция образуват група в алгебрата. Групата в алгебрата е съставена от елементи за които е дефинирана операцията "умножение" (т.е. комбиниране на два елемента), която операция е асоциативна и резултатът от това "умножение" * (комбиниране) е винаги елемент, който принадлежи на групата. Т.е. ако означим елементите на групата с a, b, c и d то имаме

(a * b) * c  = a *( b * c) = d, и  е d принадлежи на групата

Има още две други изисквания: (1) в групата да има елемент на групата, наречен "единичен елемент", който умножен с кой да е елемен да дава последния:

e * b = b     и   b * = b

и (2) всеки елемент на групата да има обратен елемент, за който

b-1 * b = e     и   b * b-1  = e

където e е единичния елемент. Операцията "умножение" не е задължително да бъде комутативна, т.е. в общия случай не се изпълнява a * b  = b * a.

Практически, с лист хартия и молив, читателят може да провери дали тези условия се изпълняват за 12 операции на симетрия на групата на симетрия, която описва молекулата на борния хидрид. (Тази група се означава с D3h, но в следващата лекция ще се дискутират групите на точкова симетрия на молекулите).

Правилото за умножение на операции на симетрия е последователното им изпълнение. Например, C31 * sv(A) е еквивалентно на следното - завъртане на 120o и последващо отражение в една от вертикалните равнини (нека изберем тази, която минава през атома HA).

Реално, тази промяна на водородните атоми е евквивалентна на отражение през вертикалната равнина на симетрия, която минава през атом B.

Т.е. sv(A) * C31 = sv(B), където в скоби е указан водородният атом, през който минава вертикалната равнина на симетрия. За умножението на тези операции на симетрия важи следната таблица (първа се извършва операцията в първия ред, а след нея операцията в първата колона, а в таблицата стои резултатната операция):
 
Op1 * Op2
Е
C31
C32
C2(A)
C2(B)
C2(C)
sh
S31
S32
sv(A)
sv(B)
sv(C)
Е
Е
C31
C32
C2(A)
C2(B)
C2(C)
sh
S31
S32
sv(A)
sv(B)
sv(C)
C31
C31
C32
Е
C2(C)
C2(A)
C2(B)
S31
S32
sh
sv(C)
sv(A)
sv(B)
C32
C32
Е
C31
sv(B)
sv(C)
sv(A)
S32
sh
S31
sv(B)
sv(C)
sv(A)
C2(A)
C2(A)
C2(B)
sv(C)
Е
C31
C32
sv(A)
sv(A)
sv(C)
sh
S31
S32
C2(B)
C2(B)
C2(C)
sv(A)
C32
Е
C31
sv(A)
sv(C)
sv(A)
S32
sh
S31
C2(C)
C2(C)
C2(A)
sv(B)
C31
C32
Е
sv(C)
sv(A)
sv(C)
S31
S32
sh
sh
sh
S31
S32
sv(A)
sv(B)
sv(C)
Е
C31
C32
C2(A)
C2(B)
C2(C)
S31
S31
S32
sh
sv(C)
sv(A)
sv(B)
C31
C32
Е
C2(C)
C2(A)
C2(B))
S32
S32
sh
S31
sv(B)
sv(C)
sv(A)
C32
Е
C31
C2(B)
C2(C)
C2(A)
sv(A)
sv(A)
sv(B)
sv(C)
sh
S31
S32
C2(A)
C2(B)
C2(C)
Е
C31
C32
sv(B)
sv(B)
sv(C)
sv(A)
S32
sh
S31
C2(B)
C2(C)
C2(A)
C32
Е
C31
sv(C)
sv(C)
sv(A)
sv(B)
S31
S32
sh
C2(C)
C2(A)
C2(B)
C31
C32
Е

Лесно може да се провери, че всяка една операция на симетрия има обратна - комбинирането им не води до промяна на номерирането на атомите в молекулата. Например за отражението през хоризонталната равнина на симетрия, sh, самата тази операция е обратна на себе си, т.е. sh * sh = E. Същото е с отраженията във вертикалните равнини на симетрия, sv - второто такова отражение дава идентична молекула, т.е. sv(A) * sv(A) = E. На операцията C31 обратна е C32, а на S31 обратна е S32. Очевидно, същото е изпълнено за вторите операции - първите са техните обратни операции.

В тази лекция разгледахме по-подробно операциите на симетрия и видяхме, че на един елемент на симетрия може да съответства повече от една операция на симетрия. Също така въведохме комбинирането на операциите на симетрия - така нареченото умножение в групата на симетрия. Видяхме, че произведението на две операции на симетрия дава друга операция на симетрия, която е от същата група на симетрия, и че всички операции на симетрия имат свои обратни операции. В следващата лекция ще се запознаем с точковите групи на симетрия и ще научим как да определяме химичните молекули каква група на симетрия имат, в зависимост от техните операции на симетрия.

Автор: Пламен Пенчев, Ph.D.
Авторски права: Материалът или част от него могат да се използват свободно (копирани на друг сайт) в обучението на български или македонски студенти само ако в сайта изрично се цитира тази оригинална статия във вида: П.Пенчев, Симетрия на молекулите. Част 2., Списание "Коснос" (www.kosnos.com), брой 3, 2007 г.