Елементът с пореден номер 56 е мек, тежък, сребрист метал, който е открит от английския химик Хъмфри Дейви (HumphreyDavy) през 1808 г. Произход на името: от старогръцки език barys - тежък.
Елементът с пореден номер 4 е сив метал с малка плътност, твърд и чуплив. Открит е от немския химик Фридрих Вьолер (Fredrich Wohler) през1798 г. Произход на името: от името на минерала берил.
Елементът с пореден номер 97 не се среща в природата и е открит през 1949 г. като продукт от бомбардирането на америций-241 (атомен номер 95) с хелиеви йони в 152-сантиметров цикллотрон от Станли Томсън (Stanley G. Thompson), Кенет Стийт Младши (Kenneth Street, Jr.), Алберт Хиорозо (Albert Ghiorso) и Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg) от Университета на Калифорния в Бъркли (University of California, Berkeley, CA, USA). Произход на името: от град Бъркли, Калифорния, където се намира Университета на Калифорния.
Елементът с пореден номер 83 е бял, блестящ метал, познат от средновековието. Произход на името: от старонемски език Wissmuth (weisse Masse) - бяла маса.
Пореден номер 5. Аморфният бор е червенокафяв прах: от него при допълнителна обработка - кристализация из стопилка, се получава кристален бор, който по твърдост е близък до диаманта. Изолиран е в чисто състояние от английския химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy), Йозеф Гей-Люсак (Joseph Louis Gay-Lussac) и Лиу Тенар (Louis Jacques Thenard) през 1808 г. Но чак през 1824 г. е идентифициран като елемент от Берцелиус (Jons Jakob Berzelius).Произход на името: от името на минерала боракс. В литературата има версия, че името му на английски, boron , идва от боракса и елемента въглерод - borax + carbon.
Елементът с пореден номер 35 е червено-кафява летлива течност, която има остра задушлива миризма. Открит е от френския химик Антонин Балард (Antoine J. Balard) през 1825 г и независимо от него от немския химик (Carl Jacob Luwig) през 1826 г . Произход на името: от старогръцки език bromos - вонящ, поради неговата остра задушлива миризма.
Елементът с пореден номер 23 е сребристобял метал, открит през 1801 г. от мексиканския минералог Андре Мануел дел Рио (Andrеs Manuel del Rio). През 1931 г. е преоткрит от шведския химик Нилс Селфщрьом (Nils Sefstrom). Кръстен е чест на древната скандинавска богиня на любовта и красотата Ванадис.
Първият елемент от периодичната система е открит от английския физик и химик Хенри Кавендиш (Henry Cavendish) през 1766 г. Водородът е газ, без цвят, без мирис, без вкус, силно експлозивен. Името на английски му произхожда от старогръцки език - раждащ вода: hidor - вода и gennan - образувам. На български и руски е със същия произход.
Елементът с пореден номер 74 е твърд, сребристобял метал и е открит от испанските химици Хуан Хосе Елуар Лубисе (Juan Jose Elhuyar Lubize) и Фаусто Елуар (Fausto Elhuyar) през 1783 г. По-късно през 1781 г. е преоткрит от шведския химик Шееле (Carl Wilhelm Scheele) в минерала тунгстен. На английски произходът на името е от шведски език - tungs ten (тежък камък), а символът W от неговото немско име Wolfram, което означава „вълча пяна". То е възникнало в XVI век и идва от минерала волфрамит.
Елементът с пореден номер 6 в свободно състояние въглеродът се среща под формата на диамант и графит и затова е познат от дълбока древност. Произход на името: от латински език carboneum - въглен. На български идва от руски (углерод) и според едно от тълкуванията на руското име, че то идва от "образуващ въглероден оксид", CO2. - на руски углекислый газ.
Автор: Пламен Пенчев, Ph.D.
[ това е материал от брой 20 от юни 2008 г. на списание "Коснос" www.kosnos.com ]