Химичният елемент е вещество, което не може да бъде разложено на по-прости вещества с химични реакции.

До ден днешен са познати около 110 химични елемента, които обикновено се представят в таблица, наречена Периодична система на химичните елементи. Химичният елемент се състои от атоми, които са изградени от един или повече изотопи на химичния елемент, т.е. от атоми, които имат в ядрото си един и същ брой протони и в електронната си обвивка - един и същ брой електрони, докато броят на неутроните може да варира.

Само 10 елемента са били познати на древните и то защото са се срещали в свободно състояние в природата или лесно са се получавали от техни руди. Това са въглерод, сяра, мед, антимон, желязо, калай, злато, сребро, живак и олово. Разбира се, древните не са ги определяли като елементи, т.е. съставки на отделните вещества. Съвременното използване на концепцията за химичните елементи датира от 1660 година, когато английският химик Роберт Бойл (Robert  Boyle) описва елементите като примитивни и прости, напълно чисти (несмесени) субстанции, които не са направени от други такива.

Химическите символи на всички елементи са свързани с имената им. Елементите, които са били известни до XVII век, са запазили древните си названия, а елементите, открити по-късно, са получили имената си от учените, които са ги открили.

Приетата днес система за обозначаване на елементите е била предложена още в 1814 г. от шведския химик Берцелиус (Jons Jakob Berzelius). Системата на Берцелиус се е оказала много удобна — за химически символ се използува първата буква от латинското название на елемента. Ако названията на два или повече елемента започват с една и съща буква, добавя се една от следващите букви. По-късно тази система се е разпространила и за обозначаване на елементите с нелатинско название.

В енциклопедия Уикипедия има специална страница за произхода на имената на елементите (List of chemical element name etymologies), но данните там понякога се различават от данните в други химически източници. Също така там е разгледан само произхода на английското име на съответния елемент.  В тази поредица сме се стремили да изберем най-достоверните според нас данни.

Азот, N

Най-разпространеният химичен елемент в свободно, несвързано състояние. Около 79% от атмосферния въздух е азот. Под формата на нитрати той се среща и в литосферата. Той представлява газ, без цвят, без вкус и без миризма, по-лек от въздуха. Произходът на името му е от безжизнен на старогръцки - a + zoe,  не + живот. Това име, което се използва в българския език, е дадено от Лавоазие (Antoine-Laurent Lavoisier), който потвърждава и разширява работите на Пристли (Joseph Priestley). На английски името му е nitrogen, от което име и произхожда неговият химичен символ. Това име произлиза от френската дума nitrogеne -- производител на селитра, тоест натриев или калиев нитрат.

Актиний, Ac

Актиният е с пореден номер 89 и е сребристобял радиоактивен метал, открит от френския химик Андре Дебърне (Andre Debierne) през 1899. В земната кора се среща около 300 пъти по-малко, отколкото радият - 0.06mg на тон уранова руда. Произход на името от старогръцки език aktinos - лъч.

Алуминий, Al

Алуминият е най-разпространения метал, като 6.5% от атомите по земната кора са негови. Открит е от датския физик Ханс Оерщед (Hans Oersted). Заедно със силиция той изгражда основната част литосферата. Името му произхожда от латински език, от името на съединението в което е открит най-напред, alumen - стипца, която е калиево-алуминиев сулфат.

Аргон, Ar

Елементът с пореден номер 18 е безцветен газ, който е открит през 1894 г. от  английските химици Уйлям Рамзи (William Ramsey) и Уйлям Рейли (William Rayleigh). Произходът на името е от старогръцки език: аргон - ленив или недеятелен.

Арсен, As

Елементът с пореден номер 33 е твърдо вещество с няколко алотропни модификации, като най-стабилна за обикновени условия е металната - той е сив метал с добра електропроводност. Арсенът е познат от около 1250 г, описан за първи път от Албертус Магнус (Albertus Magnus). Произход на името: от старогръцки език arsenikos - силен.

Астатий, At (старо име на български - Астатин)

Елементът с пореден номер 85 е твърдо радиоактивно вещество с метален блясък. Открит е от американските химици Дейл Корсън (Dale R. Corson), МакКензи (K. R. MacKenzie) и Емилио Сегре (Emilio G. Segre) през 1940 г. В земната кора практически не се среща, получава се в резултат на ядрени реакции - бомбардирайки ²⁰⁹Bi с алфа-частици. Произход на името: от старогръцки език astatos - нестабилен

Айнщайний, Es

Елементът с пореден номер 99 е синтезиран при интензивно неутронно облъчване на уран 238.  Идентифициран от Албърт Хирозо (Albert Ghiorso) и сътрудници от Университета на Калифорния в Бъркли (University of California, Berkeley, CA, USA) от отломките на експлозията на първата термо-ядрена бомба (водородна бомба) през ноември 1952. Не се среща в природата. Произход на името: кръстен в чест на Алберт Айнщайн - Einstein (Albert Einstеin).

Америций, Am

Елементът с пореден номер 95 е радиоактивен метал, открит от американските химици Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg), Леон Морган (Leon O. Morgan), Ралф Джеймс (Ralph A. James) и Албърт Хирозо (Albert Ghiorso) през 1945 г. Получен при бомбардирането на плутоний с неутрони. Кръстен на името на континента Америка.

Барий, Ba

Елементът с пореден номер 56 е мек, тежък, сребрист метал, който е открит от английския химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy) през 1808 г. Произход на името: от старогръцки език barys - тежък.

Берилий, Be

Елементът с пореден номер 4 е сив метал с малка плътност, твърд и чуплив. Открит е от немския химик Фридрих Вьолер (Fredrich Wohler) през1798 г. Произход на името: от името на минерала берил.

Берклий, Bk

Елементът с пореден номер 97 не се среща в природата и е открит през 1949 г. като продукт от бомбардирането на америций-241 (атомен номер 95) с хелиеви йони в 152-сантиметров цикллотрон от Станли Томсън (Stanley G. Thompson), Кенет Стийт Младши (Kenneth Street, Jr.), Алберт Хиорозо (Albert Ghiorso) и Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg) от Университета на Калифорния в Бъркли (University of California, Berkeley, CA, USA). Произход на името: от град Бъркли, Калифорния, където се намира Университета на Калифорния.

Бисмут, Bi

Елементът с пореден номер 83 е бял, блестящ метал, познат от средновековието. Произход на името: от старонемски език Wissmuth (weisse Masse) - бяла маса.

Бор, B

Пореден номер 5. Аморфният бор е червенокафяв прах: от него при допълнителна обработка - кристализация из стопилка, се получава кристален бор, който по твърдост е близък до диаманта. Изолиран е в чисто състояние от английския химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy), Йозеф Гей-Люсак (Joseph Louis Gay-Lussac) и Лиу Тенар (Louis Jacques Thenard) през 1808 г.  Но чак през 1824 г. е идентифициран като елемент от Берцелиус (Jons Jakob Berzelius).Произход на името: от името на минерала боракс. В литературата има версия, че името му на английски, boron , идва от боракса и елемента въглерод - borax + carbon.

Бром, Br

Елементът с пореден номер 35 е червено-кафява летлива течност, която има остра задушлива миризма. Открит е от френския химик Антонин Балард (Antoine J. Balard) през 1825 г и независимо от него от немския химик  (Carl Jacob Luwig) през 1826 г . Произход на името: от старогръцки език bromos - вонящ, поради неговата остра задушлива миризма.

Ванадий, V

Елементът с пореден номер 23 е сребристобял метал, открит през 1801 г. от мексиканския минералог Андре Мануел дел Рио (Andrеs Manuel del Rio). През 1931 г. е преоткрит от шведския химик Нилс Селфщрьом (Nils Sefstrom). Кръстен е чест на древната скандинавска богиня на любовта и красотата Ванадис.

Водород, H

Първият елемент от периодичната система е открит от английския физик и химик Хенри Кавендиш (Henry Cavendish) през 1766 г. Водородът е газ, без цвят, без мирис, без вкус, силно експлозивен. Името на английски му произхожда от старогръцки език - раждащ вода: hidor - вода и gennan - образувам. На български и руски е със същия произход.

Волфрам, W

Елементът с пореден номер 74 е твърд, сребристобял метал и е открит от испанските химици Хуан Хосе Елуар Лубисе (Juan Jose Elhuyar Lubize) и Фаусто Елуар (Fausto Elhuyar) през 1783 г.  По-късно през 1781 г. е преоткрит от шведския химик Шееле (Carl Wilhelm Scheele) в минерала тунгстен. На английски произходът на името е от шведски език - tungs ten (тежък камък), а символът W от неговото немско име Wolfram, което означава „вълча пяна". То е възникнало в XVI век и идва от минерала волфрамит.

Въглерод, C

Елементът с пореден номер 6 в свободно състояние въглеродът се среща под формата на диамант и графит и затова е познат от дълбока древност. Произход на името: от латински език carboneum - въглен. На български идва от руски (углерод) и според едно от тълкуванията на руското име, че то идва от "образуващ въглероден оксид", CO₂. - на руски углекислый газ.

Гадолиний, Gd

Елементът с пореден номер 64 е сребристобял метал, открит от швейцарския химик Жан Мариняк (Jean de Marignac) през 1880 г. Произход на името: кръстен на минерала гадолинит. Този минерал е наречен е на името на финландския химик и геолог Йохан Гадолин (Johan Gadolin), който е изучавал редките метали.

Галий, Ga

Произход на името: от латински език Gallia старото име на Франция. Галият е с пореден номер 31 и е сребристобял, леснотопим и пластичен метал, открит от френския химик Пол Емил Льокок де Буабодран (Paul Emile Lecoq de Boisbaudran) през 1875 г.

Германий, Ge

Елементът с пореден номер 32 е твърдо, трошливо вещество с метален блясък. Открит е от немския химик Клеменс Винклер (Clemens Winkler) през 1886 г. Произход на името: на латински език Germania е името на Германия. Съществуването му е било предсказано от Менделеев през 1871 г. въз основа на Периодичната система.

Елементът с пореден номер 66 е тривалентен метал с относително тегло 8,56, топи се при 1500°С. Намира известно приложение в ядрената физика. Символът му произлиза от гръцката дума „диспроситос" — което значи мъчно достъпен. Открит е от френския химик Пол Емил Льокок де Буабодран (Paul Emile Lecoq de Boisbaudran) през 1886 г.

Елементът с пореден номер 63 е кръстен на името на континента Европа. Той е мек, сребрист метал. Открит е от френския химик Пол Емил Льокок де Буабодран (Paul Emile Lecoq de Boisbaudran) през 1890 г., но според научната общественост истинският отривател е френския химик Дамарси (Eugene Demarcay), който е изолирал чистия елемент през 1901 г.

Ербий, Er

Елементът с пореден номер 68 есребристосив метал, открит от шведския химик Карл Мозандър (Carl Gustaf Mosander) през1843 г. Произход на името: кръстен на името на град Итерби (Ytterby), Швеция, район където са били открити повечето редки метали.

Желязото е сребристобял метал с пореден номер 26 в Периодичната система. Познат е от 4000 г. пр.н.е. и един цял период от развитието на обществото, носи името "желязна ера". Символът му произлиза от латинското название на желязото — „ферум".

Живак, Hg

Произход на името: на английски е кръстен на планетата Меркурий - Mercury, а символът Hg идва от латински език Hydrargyrum - течно сребро. На български името му вероятно идва от особената течливост (живост) на метала върху гладки повърхности, които той в повечето случаи не омокря. Немското название „квекзилбер" - живо сребро и испанското „аргенто виво" също наблягат на това му качество. Живакът има пореден номер 80 и е изключително отровен - като пари на елемента и като негови съединения. Живакът е блестящ, тежък, подвижен течен метал с относително тегло 13.59, замръзва при минус 38.87 °С и кипи при 357.25 °С. Алхимиците са му придавали голямо значение - вижте рисунка 1 в този материал.

Елементът с пореден номер 79 е яркожълт, ковък метал с относително тегло 19.32. Топи се при 1063 °С, а кипи при 2970 °С. Химически е слабо активен. Известен е от предисторически времена.

Произход на името: gold идва от старата английска дума geolo - жълт, а символът Au от латински език aurum - злато. Предполага се, че руското название „золото" и българското произлизат от латинската дума „сол" — слънце, Като доказателство се изтъква фактът, че в древния Египет за означаване на Слънцето и на златото са употребявали един и същ йероглиф - вижте рисунка 1 в този материал.

Елементът с пореден номер 49 е сребристобял леснотопим метал, открит немските химици Фердинанд Райх (Ferdinand Reich) и Ейронимус Рихтер (Hieronymous Theodor Richter)  през 1863 г. Произходът на името е от латински език, indicum, поради най-характерната оцветена в индиговосиньо ивица в неговия спектър. Използува се за изготвяне на противокорозийни покрития в полупроводниковата техника и за добиване на леснотопими сплави.

Иридий, Ir

Елементът с пореден номер 77 е твърд, тежък, сребристобял метал, открит от английския химик S.Tenant и френските химици A. F. Fourcory, L. N. Vauquelin и H.-V. Collet-Descoltils през 1804 г.  Произходът на името е от латински език iris - дъга, което произхожда от древногръцкото име на богинята на дъгата и пратениците Ирис. Поради изключителната му твърдост и неизтриваемост се използува за изготвяне остриета на хирургически инструменти, вечни пера, повърхности за електрически контакти и др.

Итербий, Yb

Елементът с пореден номер 70 е мек, сребрист метал, открит от швейцарския химик Жан Мариняк (Jean de Marignac) през 1979 г. Произход на името: кръстен на името на град Ytterby, Швеция. Използва се в металургията и в различни химични експерименти.

Итрий, Y

Елементът с пореден номер 39 е сребрист метал, открит през 1794 г. от финландския химик и геолог Йохан Гадолин (Johan Gadolin), който е изучавал редките метали. Разпространен е в земната кора като примес към урановите находища, а минералът тортвейтит е силикат на итрия и скандия. Произход на името: името му идва от химичното съединение итриа(Yttria, което е оксид на итрия), а самото съединение е кръстено на Шведския град Итерби (Ytterby), където е открито. Използва се в съвременната ядрена енергетика, поради способността си да задържа неутрони.

Йод, I

Елементът с пореден номер 53 е червеновиолетово твърдо кристално вещество с метален блясък. Йодът лесно преминава от твърдо състояние направо в пари, които имат виолетов цвят. Произход на името: от старогръцки език iodes - виолетово оцветен. Открит е от френския химик Бернард Куртуа (Bernard Courtois) през 1811 г. В земната кора обикновено не образува самостоятелни находища, а съпътства хлора. Той се среща в сондажните води при нефтените находища. По-значителни количества йодни съединения се съдържат в пепелта на някои морски водорасли. Използва се за производството на различни препарати, намира приложение в съвременния органичен синтез и особено във фармацевтичната промишленост. Той е добър антисептик, който под формата на тинктура (спиртен разтвор) намира приложение в медицината.

Елементът с пореден номер 48 е сребристобял метал, открит от немския химик Фридрих Щромайер (Fredrich Stromeyer) през 1817 г. Името му произхожда от минерала каламин (Calamine), който е смес от минерали, съдържащи цинков и железен оксид и окиси на кадмия. В земната кора се среща под формата на минерала гринокит - CdS, както и в състава на полиметални сулфидни руди. Използва се за производството на регулиращи устройства на ядрените реактори, влиза в състава на някои нискотопими сплави, използва се като антикорозионно покритие.

Калай, Sn

Елементът с пореден номер 50 е ковък, изтеглив, пластичен, сребристобял метал, познат от древността. Произход на името: символът Sn от латински език stannum - ламарина. В земната кора се среща под формата на минерала каситерит. Използва се за производството на опаковъчен материал, като антикорозионно покритие на контактни повърхности, особено приложими са неговите сплави бронз, бабити, типографски сплави, мек припой.

Калий, K

Елементът с пореден номер 19 е сребърнобял метал, по-мек от натрия, открит от английския химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy) през 1807 г чрез електролиза на калиева основа. Произходът на името му идва от арабски език "ал-кали" - дървесна пепел, тя съдържа поташ от който се получава калий. На английски език името му идва от думата соданум (sodanum), което в средните векове е било лекарство за главоболие и чието име идва от арабската дума суда (suda), която означава главоболие. Използва се за производство на алкални фотоклетки, които намират приложение в звуковото кино и телевизията. Калиевата основа се използва широко в производството на сапуни, шампоани, в химическата промишленост, в текстилната промишленост. Калиевият хлорид е тор и е основна суровина за получаване на калий, калиева основа, бертолетова сол и др.

Калифорний, Cf

Елементът с пореден номер 98 не се среща в природата. Открит е от Стенли Томсон (Stanley G. Thompson), Кенет Стрийт (Kenneth Street), Jr., Албърт Хирозо (Albert Ghiorso) и Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg) от Калифорнийския университет (University of California, Berkeley, CA, USA) като продукт от бомбардирането на кюрий-242 (атомен номер 96) през 1950 г. Кръстен е на името на щата Калифорния, САЩ.

Калций, Ca

Елементът с пореден номер 20 е мек сребърнобял метал, открит от: английския химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy) през 1808 г. Произход на името: латинската дума „калисис" (calisis) — вар. В земната кора е доста разпространен, среща се под формата на силикатни минерали в състава на гранита и гнайса, както и като карбонат. Наред с калцита съществуват и огромни масиви от доломит, макар и рядко се среща мрамор, който по състав представлява доломит и калцит, но в друга кристална форма. Значително е разпространението на гипса, на флуорита, на апатита, фосфорита и др. Под формата на хидрогенкарбонат той се съдържа в природната вода. Използва се за производство на стомана, никел, бронз и др. Чистият калций се използва като самостоятелен конструкционен материал, а големи количества калций се използват при металотермичното получаване на уран, торий, хром, ванадий и др. Присъствието на малки количества от него в алуминия подобряват неговата електропроводност и пластичност.

Кислород, O

Елементът с пореден номер 8 е газ - безцветен, без мирис и без вкус, открит през 1772 от шведския химик Карл Шееле (Carl Wilhelm Scheele), който го е получил при нагряване на KNO₃, HgO, както и на други вещества. Английският химик Джоузеф Пристли (Joseph Priestley) независимо също е получил кислорода при термично разлагане на HgO. Химически е много активен. В атмосферата кислородът е 21 процента, в земната кора - 46.6%, а във морската вода - 89%. Символът му произлиза от френската дума „оксижен" — производител на киселини, понеже се е смятало преди, че във всички киселини присъства кислород. На български името му идва от руски, което означава пораждащ киселини - "кислота" е киселина на руски.

Кобалт, Co

Елементът с пореден номер 27 е ребристобял твърд метал. В земната кора е добре разпространен, познати са повече от 200 негови минерала, но само някои имат практическа стойност. Това са обикновено сулфиди и арсениди - смалтит, кобалтит и линаеит. Открит е от шведския химик Георг Брандт (George Brandt) през 1735 г., който е нарекъл новия елемент на името на злия подземен дух Коболд. Използва се за производство на материали с висока твърдост и температурна устойчивост, както и на киселиинноустойчиви сплави. Кобалт се използва и в състава на някои металокерамични материали - кермети, които са нова група материали получени от метали и високотопими керамични материали на основата на съединения на металите - бориди, нитриди, карбиди и др.

Криптон, Kr

Елементът с пореден номер 36 е безцветен благороден газ, открит от английските химици Уйлям Рамзи (William Ramsey) и Морис Траверс (M. W. Travers) през 1898 г. Произход на името: от старогръцки език криптос (kryptos) - скрит. В свободно състояние се среща в земната атмосфера и се получава при нискотемпературна дестилация на течен въздух.

Ксенон, Xe

Елементът с пореден номер 54 е открит от английските химици Уйлям Рамзи (William Ramsey) и Морис Траверс (M. W. Travers) през 1898 г. малко след откриването на криптона. Произход на името: от старогръцки език ксенон (xenon) - непознат. В свободно състояние се среща в земната атмосфера, а в малки количества е оклюдиран в някои скали.

Кюрий, Cm

Елементът с пореден номер 96 е сребрист метал от семейството на актиноидите. Кръстен е в чест на семейство Пиер Кюри (Pierre Curie) и Мария Склодовска-Кюри (Marie Sklodowska-Curie - френска химичка от полски произход), които са открили елементите полоний и радий. Специално буквата m в символа на елемента идва от името Мария. Открит е от Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg), Ралф Джеймс (Ralph A. James) и Албърт Хирозо (Albert Ghiorso) от Чикагския университет (University of Chicago) като продукт от бомбардирането на плутоний-239 (атомен номер 94) с хелиеви йони (алфа частици) в 152-сантиметров цикллотрон през 1944 г.

Елементът с пореден номер 57 е мек, сребристобял метал, открит от: шведския химик Карл Мозандър (Carl Gustaf Mosander) през 1839 г. Името му произлиза от гръцката дума „лантанеин" - криещ се. По неговото име е назовано семейството на лантаноидите. В земната кора е умерено разпространен, отнася се към т.нар. "редки земи". Приложение:той е съставна част на т.нар. "мишметал", който представлява смес от лантаниди. Поради своята пирофорност мишметалът се използва за направата на камъчета за запалки.

Литий, Li

Елементът с пореден номер 3 e сребристобял метал, мек, но е по-твърд от останалите алкални метали. Открит е от шведския химик Johan August Arfwedson през 1817 г.  в минерала петалит. Името му произлиза от гръцката дума „литос" (lithos) - камък. Среща се в свързано състояние като минералите: петалит, трифилин, сподумен и др. Освен  това влиза в състава на някои минерални води и в пепелта нанякои растения  -тютюна. Доказан е в някои метеорити, както и в слънчевия спектър.

Литият се използва в ядрената енергетика. От една страна, от него се получава тритий, а от друга - той е топлоносител при някои ядрени реактори.Той е ценна прибавка и към някои сплави, като лесно отстранява сярата и някои газове от разтопения метал, като ги свързва. Използва се още в керамичната и стъкларската промишленост.

Лоуренсий, Lr

Елементът с пореден номер 103 не се среща в природата, но е синтезиран през 1961 от Албърт Хирозо (Albert Ghiorso), T. Sikkeland, A.E. Larsh, и R.M. Latimer от от Университета на Калифорния в Бъркли (University of California, Berkeley, CA, USA) чрез бомбардиране на смес от изотопи на калифорния (атомен номер 98) с борни йони. Кръстен е в чест на американския физик Ernest Lawrence.

Лютеций (още Лутеций), Lu

Елементът с пореден номер 71 е ребрист метал, открит от: френския химик Georges Urbain през 1907 г.  Той е последният елемент от семейството на лантаноидите. Кръстен на латинското  име на Париж - Lutetia.

Елементът с пореден номер 12 е сребърнобял лек метал, открит от английския  химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy)  през 1808 г. Името му произлиза от „магнезия литос" — магнезиев камък, бял минерал, намерен в района Магнезия в Древна Гърция. В земната кора се среща в свързано състояние, влиза в състава на минералите магнезит, доломит, карналит, каинит и др. Под формата на соли магнезият се среща в морската вода, както и в някои минерални води, на които определя горчивия вкус. Магнезият се намира в незначителни количества у животните и растенията, при растенията е концентриран най-вече в хлорофила. Магнезият и сплавите му са отличен конструкционен материал в машино- и приборостроенето. Основно негово предимство е ниската му плътност, към това трябва да се прибавят чудесните му механични качества, които позволяват разнообразни методи на обработка и сравнителната му корозионна устойчивост, която е свързана с повърхностното му пасивиране и плътната оксидна покривка.
 
 

Манган, Mn

Елементът с пореден номер 25 е сребристобял метал, открит от шведския химик Йохан Гаан (Johann Gahn) през 1774 г. Произходът на името е от латински език magnes - магнит. В земната кора манганът е добре разпространен, среща се предимно в оксидни минерали, като с най-голямо практическо значение са пиролузитът, хаусманитът и родохрозитът. В съвременната черна металургия, той се прибавя към стоманата за отстраняване на сярата от желязото поради склонността му към образуване на MnS, който изплува в шлаката. Нереагиралият манган се включва в стоманата като легираща прибавка и допълнително подобрява нейните механични качества. Мангановата стомана се отличава с повишена устойчивост на удар и изтриване.

Мед, Cu

Елементът с пореден номер 29 е метал с характерен червен цвят и силен блясък, който е мек и ковък и лесно се поддава на механична обработка. Според повечето исторически източници мед се използва от около 5000 г. пр. н. е. Символът на елемента произлиза от латинското название на медта „купрум" и произлиза от името на остров Кипър, който е бил главният доставчик на мед за романските народи. На български се предполага, че името произхожда от цвета на метала, който е близък до този на пчелния мед. В земната кора медта е под формата на сулфиди, оксиди или карбонати. Около 50% от медните находища в света са халкопирит, наред с това се срещат и халкозин, куприт, малахит и др. У човека тя е концентрирана в костите, зъбите, както и в черния дроб. Използва се за производство на проводници, намотки на двигатели и трансформатори. В присъствие на други метали тя увеличава механичната си якост, твърдост и химична устойчивост, затова под формата на сплави се употребява за направата на различни машинни части и детайли, които се използват в тежкото машиностроене, хладилната техника, химическата промишленост и др.

Елементът с пореден номер 101 не се среща в природата. Открит е през 1955 г. от американските физици Албърт Хирозо (Albert Ghiorso), ръководител на екипа, Бернард Харви (Bernard G. Harvey), Грегори Чопин (Gregory R. Choppin), Станли Томсън (Stanley G. Thompson) и Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg) от Калифорнийския университет (University of California, Berkeley, CA, USA) като продукт от бомбардирането на много малко количество (1,000,000,000 атоми) на Айнщайний-253. Кръстен е в чест на руския учен Дмитрий Менделеев.

Молибден, Mo

Елементът с пореден номер 42 е твърд, сребристобял метал, открит от шведския химик шведския химик Карл Шееле (Carl Wilhelm Scheele) през 1778 г. Името му произлиза от гръцката дума "молибдос" — "като олово", поради оловния блясък на рудата му. В земната кора молибденът се среща под формата на минералите молибденит и вулфенит, следи от него се съдържат почти във всички организми. Използува се главно за получаване на молибденови стомани, както в сплави в електротехниката и радиотехниката.

Натрий, Na

Елементът с пореден номер 11 e мек, сребристобял алкален метал, открит от английския химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy) през 1807 г. Името му произлиза от латинската дума „натрон" — пепел от морски водорасли, от която в древността са добивали содата. Натрият се използва като топлоносител в атомната енергетика и като силен редуктор в металургията и в органичния синтез. В последно време се използва в авиационните мотори, където стопен служи за охлаждане на някои части на мотора. Освен това се използва и като катализатор при получаването на синтетичен каучук.

Неодим, Nd

Елементът с пореден номер 60  e сребрист метал, открит от ав-стрийския химик Карл Ауер фон Велсбах (Carl Auer von Welsbach) през 1885 г. Произход на името: от старогръцки език neos - нов и didymos - двойник — нов двойник на лантана. Неодимът се получава чрез електролиза на негови стопени хлориди и съединенията му се използват предимно за за оцветяване на стъкло и порцелан.

Неон, Ne

Елементът с пореден номер 10 е безцветен инертен газ, открит от английските химици Уйлям Рамзи (William Ramsey) и Морис Траверс (Morris Travers) през 1898 г. Името на елемента произхожда от старогръцки език neos - нов. Получава се от течен въздух, по-точно от остатъка - газова смес от хелий, неон и азот. Азотът се отстранява, като сместа се прекара над нагрят магнезий, при което се получава магнезиев нитрид. Отделянето на хелия от неона става чрез фракционна дестилация на втечнените газове при температурата на твърдия водород или като се използва фактът, че хелият добре се адсорбира от активния въглен при температурата на течния водород.
Приложение: за производство на неонови токоизправители, освен това изпълнени стъклени  тръби с неон намират приложение за рекламни цели. При електрически разряд в такива тръби неонът свети в червена светлина.

Нептуний, Np

Елементът с пореден номер 93  e сребристобял, радиоактивен метал, открит е през 1940 г.от американските физици Едуин Макмилън (Edwin McMillan) и Филип Ейбълсън (Philip H. Abelson) при бомбардиране на урана с бавни неутрони. Кръстен е в чест на планетата Нептун, която е разположена в Слънчевата система след Уран, така както нептуний заема в Менделеевата таблица място след урана (пореден номер 90).

Никел, Ni

Никелът, елемент с пореден номер 28, е сребристобял, тежък, пластичен метал със силен блясък, открит от шведския химик и минералог Аксел Кронстед (Axel Fredrik Cronstedt) през 1751 г. Името му произлиза от никеловата руда, която саксонските миньори наричали „купферникел" (на немски купфер е мед, никел - зъл дух). В земната кора никелът се среща като никелит и милерит, а самороден никел се намира доста често в метеоритите. Никелът се използва като защитно покритие на металите - никелиране. Той е легиращ елемент - никеловата стомана е жилава, поддава се на термична обработка, има добра пластичност и от нея се правят зъбни колела, дискове, бутала и др. Сплавта на никела с медта и цинка се нарича "ново сребро" и се използва в бижутерийната промишленост. От никел се изработва специална химическа апаратура, използва се още и като катализатор в химическата промишленост.

Ниобий, Nb

Елементът с пореден номер 41 е мек, блестящ, бял метал, открит от английския химик Чарлс Хатчет (Charles Hatchett) през 1801 г. Наречен е на името на Ниобия, дъщерята на Тантал от гръцката митология, поради сходството му с елемента тантал. Употребява се за производството на сплави, които притежават свръхпроводимост при сравнително високи температури и това позволява използването им в съвременната електротехника и електроника.

Нобелий, No

Елементът с пореден номер 102 е кръстен в чест на Алфред Нобел (Alfred Nobel), основателят на Нобеловите награди за природни науки, икономика и мир. Открит е през 1958 г. от Алберт Хиорозо (Albert Ghiorso), Torbjorn Sikkeland, John R. Walton и Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg) от Университета на Калифорния в Бъркли (University of California, Berkeley, CA, USA), чрез бомбардиране на кюрий (атомен номер 96) с въглеродни йони. Има и друга версия за името, че е наречен в чест на Нобел, тъй като първото съобщение за откриването на 102-ия елемент е било направено в 1957 г. от група учени при Нобеловия институт по физика в Стокхолм, но експериментите за потвърждаване на откритието се оказали неудачни.
 
 

Олово, Pb

Елементът с пореден номер 82 e синкавобял, мек, ковък метал, който е известен от древността. Символът Pb идва от латинското име на елемента, plumbum, което идва от латинското наименование на меките метали. Самото олово е наричанано от римляните plumbum nigrum (черно олово), а калаят - plumbum candidum (светло олово). Ето защо в руския език калаят се нарича олово, докато самото олово се казва свинец.  В земната кора съсществува под формата на минерала галенит. Използва се за производството на акумулатори, кабели, тръби, на апарати за химическата промишленост, защитни екрани и контейнери при производството на радиоактивни изотопи и работата с тях.

Осмий, Os

Елементът с пореден номер 76 e синкавосив твърд и крехък метал, открит от английските химици Смитсън Тенант (SmithsonTenant) и Уйлям Уоластън (William Hyde Wollaston) през 1803 г. Произход на името: от старогръцки език osme - аромат. В земната кора е малко разпространен - среща се съвместно с платината и паладия в някои сулфидни полиметални руди. В самородно състояние е сплав с иридий и платина. Използва сеза производството на материали, от които се изработват еталони и прецизни прибори. Намира приложение и като катализатор на някои процеси на хидрогенизация.

Паладий, Pd

Елементът с пореден номер 46 e мек, блестящ, бял метал, открит от английския химик Уйлям Уоластън (William Hyde Wollaston) 1803 г. Произход на името: кръстен е на новооткрития астероид, който от своя страна е кръстен на богинята на мъдростта (Pallas Athena - Атина Палада). В земната кора е много малко разпространен, среща се в състава на някои полисулфидни руди на медта и кобалта. Използва сеза производството на конструкционни материали за изработка на съдове за химичните лаборатории, освен това намира приложение в бижутерийната промишленост и като катализатор при окисляване на газовете от двигателите с вътрешно горене и при редица процеси на хидриране.

Платина, Pt

Елементът с пореден номер 78 e бял, блестящ метал, който е бил използван в сплав със златото от индианците от Еквадор много преди Колумб. Първото споменаване на платината е от италианския хуманист и лекар Юлиус Скалингер (Julius Caesar Scaliger) през 1557 г. Чак през 18 век европейците са описали платината като елемент. Произход на името: от испански език platina - малко сребро, умалително от plata - сребро. В земната кора е сравнително добре разпространена, съществува в полисулфидни руди и в самородно състояние. Използва се за производството на съдове за химичните лаборатории, на термодвойки, на съпротивителни термометри, на електрически контакти и електроди. Намира приложение в бижутерийната промишленост и като катализатор при получаването на азотна киселина, при окисляване на газовете от двигателите с вътрешно горене, при редица процеси на хидриране и др.

Плутоний, Pu

Елементът с пореден номер 94 e радиоактивен метал, открит от американските химици  Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg), Едуин Макмилан (Edwin M. McMillan) Джоузеф Кенеди (Joseph W. Kennedy), Закари Татум (Zachary M. Tatom) и Артър Уол (Arthur Wahl) през 1940 г. Кръстен на името на планетата-джудже Плутон, защото е открит след нептуния, а планетата Плутон е след планетата Нептун. Получен е при бомбардирането на уран с неутрони. Използва се за производството на ядрено оръжие и в ядрените реактори.

Полоний, Po

Елементът с пореден номер 84 e радиоактивен метал, открит от Мария Склодовска-Кюри (Marie Sklodowska-Curie - френска химичка от полски произход) и нейния съпруг, физика Пиер Кюри (Pierre Curie), през 1898 г. Произход на името: кръстен е на латинското име на държавата Полша, Polonia, откъдето е родом Мария Кюри. В земната кора той се намира в урановите и ториевите минерали като продукт на разпадането на урана.

Празеодим, Pr

Елементът с пореден номер 58 e сребристобял метал, открит от австрийския химик Карл Велсбах (Carl Auer von Welsbach) през 1885 г. Произход на името: от старогръцки език prasios - зелен и didymos - двойник, понеже образува двойни кристали. В земната кора е средно разространен, среща се в същите форми както неодима. В стъкларската промишленост се използва за производство на специални видове оцветени стъклаи свръхлеки огнеупорни сплави.

Прометий, Pm

Елементът с пореден номер 61 е радиоактивен метал от групата на лантаноидите. Произход на името: кръстен на Прометей, един от гръцките титани, който е предал огъня на хората. Открит е от американските химици Джекъб Марински (Jacob A. Marinsky) , Лоурънс Глендънин (Lawrence E. Glendenin) и Чарз Коруел (Charles D. Coryell), работещи в Националната лаборатория в Оук Ридж (Oak Ridge National Laboratory) през 1945 г. Малко е разпространен в земната кора, обикновено влиза в състава на продуктите на разпада на урана, тория и плутония.

Проактиний, Pa

Елементът с пореден номер 91 е радиоактивен метал, открит през 1918 г. от две групи учени - Ото Хан (Otto Hahn) и Лиза Майтнер (Lise Meitner) от Германия и Фредерик Соди (Frederick Soddy) и Джон Кранстън (John Cranston) от Великобритания. Произход на името: от старогръцки език протос - първи и актис - лъч.

Следва описание на един от изотопите на водорода.

Протий, ¹H

Най-простият изотоп в периодичната система, този на водорода, който има само един протон в ядрото се нарича протий (на английски protium). Произходът на името е от протос - първи. Ядрото на протия има спиново квантово число 1/2 и притежава ядрен магнитен момент, което се използва в спектроскопията на ядрено магнитния резонанс - вижте този материал и неговото продължение. Другите два изотопа на водорода също имат специални имена и се наричат деутерий (deuterium от гръцката дума deuteros, която означава втори) и тритий (tritium от гръцката дума tritos, която означава трети).

Елементът с пореден номер 88 е сребристобял радиоактивен метал, открит от Пиер Кюри (Pierre Curie) и Мария Склодовска-Кюри (Marie Sklodowska-Curie - френска химичка от полски произход) през 1898 г. Произход на името: от латински език radius - лъч. В земната кора съпътства урана в неговите находища - на 1 kg уран съответства около 1 mg радий. Намира приложение в медицината в борбата срещу туморите.

Радон, Rn

Елементът с пореден номер 86 е безцветен благороден газ, открит от немския химик Фридрих Дорн (Fredrich Emst Dorn) през 1900 г. Произход на името: от латински език radius -лъч и надставката "он" на всички благородни газове. Той е естествено радиоактивен елемент и е продукт от разпадането на радия. Някога са го наричали нитон (символ Nt). Въпреки химичната си инертност той е особено силно отровен и радиоактивните му лъчения са много опасни. Намира приложение в медицината, биологията и техниката.В земната кора е много малко разпространен, в свободно състояние се среща в земната атмосфера

Рений, Re

Елементът с пореден номер 75 е сребристобял, високотопим метал, открит от немските химици Валтер Нодак (Walter Noddack), Ida Tacke, Otto Berg през 1925 г. Произход на името: наречен е в чест на река Рейн (на латински Rhenus). В земната кора е разпръснат сред минералите на другите метали, като често съпътства молибденита. Съществуват и собствени находища под формата на джезказгенит. Използва се като катализатор за хидриране и в съвременната радиоелектроника.

Родий, Rh

Елементът с пореден номер 45 е твърд, сребристобял метал, открит от английския химик Уйлям Уоластън (William Hyde Wollaston) през 1803 г. Произход на името: от старогръцки езикrhodon - розов, защото неговите соли дават розови разтвори при разтваряне във вода. В земната кора се среща много рядко, той е примес към самородната платина и медно-никеловите полиметални руди. Използва се за производството на конструкционни материали при изготвяне на еталони и прецизни измерителни прибори. Високата отражателна способност на родия определя използването му при направата на огледала и рефлектори. Сплавите на родия с платината са катализатори при окисляването на амоняка и производството на азотна киселина.

Рубидий, Rb

Елементът с пореден номер 37 е мек, сребристобял метал, открит от немските химици Р. Бунзен (Robert Bunsen ) и Г. Кирхов (Gustav Kirchhoff) през 1861 г. Произход на името: от латински език rubidus - червен, тъй като неговите пари багрят пламъка в червен цвят. В земната кора се среща като примес към калиевите минерали. Използва се за производството на фотоелементи и като катализатор в химическата промишленост.

Рутений, Ru

Елементът с пореден номер 44 е сребристобял метал, открит от руския химик Карл Клаус (Karl Klaus) през 1844 г. Кръстен е на латинското име на Русия - Ruthenia. В земната кора се среща съвместно с платината и паладия в някои сулфидни полиметални руди. Използва сеза производството на еталони и точни прибори, поради неговата висока корозионна устойчивост и значителна твърдост, освен това той е промишлен катализатор за някои процеси на хидрогенизация. Приложение имат и някои негови сплави с платиновите метали.

Елементът с пореден номер 62 е сребрист метал, открит от френския химик Лекок дьо Буабодран (Paul Emile Lecoq de Boisbaudran) през 1879 г. Произход на името: от името на минерала самарскит, наречен така в чест на руския минен инженер В. Самарски (Василий Евграфович Самарский–Быховец). В земната кора е малко разпространен. Използува се в осветителната техника за луминесцентни смеси и за производство на специални стъкла, които защищават от неутронни лъчения.

Селен, Se

Елементът с пореден номер 34 съществува в няколко алотропни форми: аморфен селен - черна стъкловидна непрозрачна маса; метален селен, който има сив цвят. Открит от: шведския химик Берцелиус (Jons Berzelius) през 1817 г. Произход на името: от старогръцки език selene - луна, поради сходството му с телур (наречен в чест на Земята). В земната кора е малко разпространен, като неговите съединения съпътстват сулфидните минерали на Pb, Cu, Hg, Ag, Au. Използва се за производството на фотоелементи и токоизправители, в стъкларската промишленост за оцветяване на стъклото в червен цвят, при вулканизацията на каучука, за приготвяне на препарати за лекуване на рака.

Силиций, Si

Елементът с пореден номер 14 представлява тъмносиви, блестящи, непрозрачни, твърди кристали. Открит от: шведския химик Берцелиус (Jons Berzelius) през 1824 г. Произход на името: от латински език  silex - кремък. В земната кора силицият е на второ място по разпространение -25% след кислорода. Среща се изключително свързан под формата на кварц и различните по-прости и по-сложни силикати на алуминия, калция, магнезия и калия. Под формата на сложни силикати участва в изграждането на редица скални образувания, като гранит, сиенит, гнайс, базалт и др. Силицият влиза в състава на стъблото на почти всички растения, както и на черупките на някои инфузории. В морската вода се съдържа едва 0.0003%. Силицият е полезна прибавка към различни сплави. Добавен към стоманата в количества 2-4%, той силно увеличава нейната магнитна проницаемост. Така се приготвя стомана за трансформатори, електромотори и генератори. Особено чист силиций се използва в съвременната микроелектроника.

Скандий, Sc

Елементът с пореден номер 21 представлява мек сребърнобял метал, открит от шведския химик Ларс Нелсон (Lars Fredrik Nilson) през 1879 г.Произход на името: кръстен на името на  Скандинавия (в полуостров Скандинавия са Норвегия, Швеция и Финландия). В земната кора е умерено разпространен, отнася се към т.нар. "редки земи", като това название трябва да се свърже по-скоро с липсата на самостоятелни находища и със затрудненията при отлъчването на редките земи една от друга. Минералът тортвейтит е силикат на итрия и скандия.Прилага се като конструкционен материал в ракетостроенето и като лигираща прибавка в металургията.

Сребро, Ag

Елементът с пореден номер 47 е мек сребрист метал известен на човечеството от третото хилядолетие пр.н.е., когато датира използването на среброто. Произход на името: от латински език argentum - сребърен, откъдето произлиза и символът му: латинското име идва от гръцкото име аргиентос, което навярно идва от гръцката дума за бял и блестящ. В земната кора се среща под формата на минералите аргентит и "рогово сребро"- AgCl, среща се и в свободно състояние. Използва сеза производството на огледала и рефлектори, както и на добре проводящи контакти в слаботокови електрически системи, тъй като от всички метали среброто е най-добър проводник на топлината и електричеството. В бита се среща в предмети на ювелирната промишленост, посуда и монети.

Сребърна юбилейна монета

...

Сребърна вата

Стронций, Sr

Елементът с пореден номер 38 е мек, сребристожълт метал, открит от шотландския химик Адаир Крофорд (Adair Crawford) през 1790 г. Произход на името: носи името на малък Шотландски град - Strontian, който е дал названието на минерала стронцианит (SrCO₃), от който може да се изолира. В земната кора се среща под формата на сулфатни и карбонатни минерали - целестин и барит; стронцианит и витерит. Стронциевите съединения се използват в медицината при лекуване на кожни заболявания, но въведен в кръвта той е силна отрова. Солите му се използуват в пиротехниката и за производството на червени сигнални ракети.

Сяра, S

Елементът с пореден номер 16 е активен неметал със яркожълт цвят. Произход на името: от санскритската дума "сира" - светложълт, а представката muo от гръцката дума "тейон" - небесен. Символът произхожда от латинското и име sulpur. Сярата дава различни типове молекули в газоообразно, течно и твърдо състояние. Кристалната сяра съсществува в две различни форми - орторомбична и моноклинна. В земната кора е добре разпространена - 0.03 ат.%. Среща се в свободно състояние, както и под формата на сулфиди, полисулфиди и сулфати. В по-малки количества тя е и в състава на някои въглища, нефтоносни шисти, в състава на живите организми. Използва се за производство на сярна киселина - изразходва се 50% от произведената сяра. Значително е приложението и в целулозно-хартиената промишленост, при производство на кибрит и черен барут. В медицината влиза в състава на някои мехлеми за лекуване на кожни заболявания.

увеличи снимката

Елементът с пореден номер 81 е мек, сребристобял, леснотопим метал, открит от английския химик Уйлям Крукс (Sir William Crookes) през 1861 г. Произход на името: от старогръцки език thallos -яркозелено, защото най-характерната ивица в неговия спектър е ярко зелена. В земната кора е малко разпространен, неголеми количества от него се съдържат в сулфидните полиметални руди. Съединенията му са силно отровни. Използва се за производство на оптически стъкла, във фотоелементите и като основна съставна част на някои лагерни сплави.

Тантал, Ta

Елементът с пореден номер 73 е сребристобял, високотопим метал, открит от шведския химик Андерс Екеберг (Anders Ekeberg) през 1802 г. Произход на името: кръстен на името на Танталос - Tantalus, герой от гръцката митология. В земната кора се среща под формата на минерала танталит. Намира приложение в съвременната електротехника и електроника. Също така поради високите му технически свойства и химическата му устойчивост използва се за производството на химически апаратури, хирургически, зъболекарски инструменти и специални видове стомана.

Телур, Te

Елементът с пореден номер 52 е крехък сребристобял метал, открит от унгарския химик Франц-Йозеф Мюлер фон Райхщайн  (Franz-Joseph Muller von Reichenstein) през 1782 г. Името му произлиза от латински  език tellus - земя. В земната кора е малко разпространен, неговите съединения съпътстват сулфидните минерали на Pb, Cu, Hg, Ag и Au. Използва се като легираща прибавка към оловото, на която сплав придава твърдост и еластичност.

Тербий, Tb

Елементът с пореден номер 65 е сребристобял метал, открит от шведския химик  Карл Мозандър (Carl Gustaf Mosander) през 1843 г. Кръстен е на името на град Ytterby, Швеция. В земната кора е малко разпространен.

Технеций, Tc

Това е химичен елемент с пореден номер 43, който не се среща на Земята и е изкуствено получен при бомбардировка на молибденови ядра с деутерий от италианските химици Карло Периер (Carlo Perrier) и Емилио Сегре (Emilio G. Segre) през 1937 г. Това обяснява и името му, което означава изкуствен на гръцки -  technetos. Той е първият изкуствено получен елемент с помощта на ядрена реакция.

Титан, Ti

Елементът с пореден номер 22 е сребристобял метал с метален блясък, открит английския химик Уйлям Грегър (William Gregor) през 1791 г. Произход на името: от старогръцки език titanos: той е един от най-разпространените елементи в земната кора и затова е бил наречен титан, защото титани според гръцката митология са децата на Гея (Земята).В земната кора той е един от най-разпространените елементи. Малката популярност на този елемент е свързана с известни затруднения при неговото получаване и с липсата на значителни самостоятелни рудни находища. Най-важни минерали на титана са рутилът, илменитът и перовскитът. Използва се като машиностроителен материал, запазващ своите механични качества и устойчивост и при сравнително високи температури. Той и неговите сплави намират приложение в съвременното самолето- и ракетостроене.

Торий, Th

Елементът с пореден номер 90 е мек, сребрист, радиоактивен метал, открит от от шведския химик Берцелиус (Jons Jakob Berzelius) през 1828 г. Произход на името: кръстен на името на скандинавският бог Thor. В земната кора е намерен в различни минерали, като монацит и торит. Използва се като в атомната енергетика като суровина, от която се получава ядреното гориво — изотопът на уран 233.

Тулий, Tm

Елементът с пореден номер 69 е сребрист метал, открит от шведския химик Per Theodor Cleve през 1879 г. Кръстен е на старото име на Скандинавия - Thule. В земната кора се среща заедно с другите редкоземни елементи в минерала гадолинит. Радиоактивният тулий се използва в атомната енергетика, като източник на енергия.