Магнезий, Mg

Елементът с пореден номер 12 е сребърнобял лек метал, открит от английския  химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy)  през 1808 г. Името му произлиза от „магнезия литос" — магнезиев камък, бял минерал, намерен в района Магнезия в Древна Гърция. В земната кора се среща в свързано състояние, влиза в състава на минералите магнезит, доломит, карналит, каинит и др. Под формата на соли магнезият се среща в морската вода, както и в някои минерални води, на които определя горчивия вкус. Магнезият се намира в незначителни количества у животните и растенията, при растенията е концентриран най-вече в хлорофила. Магнезият и сплавите му са отличен конструкционен материал в машино- и приборостроенето. Основно негово предимство е ниската му плътност, към това трябва да се прибавят чудесните му механични качества, които позволяват разнообразни методи на обработка и сравнителната му корозионна устойчивост, която е свързана с повърхностното му пасивиране и плътната оксидна покривка.

.

( увеличи снимката )
Магнезиев прах

Манган, Mn

Елементът с пореден номер 25 е сребристобял метал, открит от шведския химик Йохан Гаан (Johann Gahn) през 1774 г. Произходът на името е от латински език magnes - магнит. В земната кора манганът е добре разпространен, среща се предимно в оксидни минерали, като с най-голямо практическо значение са пиролузитът, хаусманитът и родохрозитът. В съвременната черна металургия, той се прибавя към стоманата за отстраняване на сярата от желязото поради склонността му към образуване на MnS, който изплува в шлаката. Нереагиралият манган се включва в стоманата като легираща прибавка и допълнително подобрява нейните механични качества. Мангановата стомана се отличава с повишена устойчивост на удар и изтриване.

Мед, Cu

Елементът с пореден номер 29 е метал с характерен червен цвят и силен блясък, който е мек и ковък и лесно се поддава на механична обработка. Според повечето исторически източници мед се използва от около 5000 г. пр. н. е. Символът на елемента произлиза от латинското название на медта „купрум" и произлиза от името на остров Кипър, който е бил главният доставчик на мед за романските народи. На български се предполага, че името произхожда от цвета на метала, който е близък до този на пчелния мед. В земната кора медта е под формата на сулфиди, оксиди или карбонати. Около 50% от медните находища в света са халкопирит, наред с това се срещат и халкозин, куприт, малахит и др. У човека тя е концентрирана в костите, зъбите, както и в черния дроб. Използва се за производство на проводници, намотки на двигатели и трансформатори. В присъствие на други метали тя увеличава механичната си якост, твърдост и химична устойчивост, затова под формата на сплави се употребява за направата на различни машинни части и детайли, които се използват в тежкото машиностроене, хладилната техника, химическата промишленост и др.

Елементът с пореден номер 101 не се среща в природата. Открит е през 1955 г. от американските физици Албърт Хирозо (Albert Ghiorso), ръководител на екипа, Бернард Харви (Bernard G. Harvey), Грегори Чопин (Gregory R. Choppin), Станли Томсън (Stanley G. Thompson) и Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg) от Калифорнийския университет (University of California, Berkeley, CA, USA) като продукт от бомбардирането на много малко количество (1,000,000,000 атоми) на Айнщайний-253. Кръстен е в чест на руския учен Дмитрий Менделеев.

Молибден, Mo

Елементът с пореден номер 42 е твърд, сребристобял метал, открит от шведския химик шведския химик Карл Шееле (Carl Wilhelm Scheele) през 1778 г. Името му произлиза от гръцката дума "молибдос" — "като олово", поради оловния блясък на рудата му. В земната кора молибденът се среща под формата на минералите молибденит и вулфенит, следи от него се съдържат почти във всички организми. Използува се главно за получаване на молибденови стомани, както в сплави в електротехниката и радиотехниката.

Автор: Пламен Пенчев, Ph.D.