Натрий, Na

Елементът с пореден номер 11 e мек, сребристобял алкален метал, открит от английския химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy) през 1807 г. Името му произлиза от латинската дума „натрон" — пепел от морски водорасли, от която в древността са добивали содата. Натрият се използва като топлоносител в атомната енергетика и като силен редуктор в металургията и в органичния синтез. В последно време се използва в авиационните мотори, където стопен служи за охлаждане на някои части на мотора. Освен това се използва и като катализатор при получаването на синтетичен каучук.

Неодим, Nd

Елементът с пореден номер 60  e сребрист метал, открит от австрийския химик Карл Ауер фон Велсбах (Carl Auer von Welsbach) през 1885 г. Произход на името: от старогръцки език neos - нов и didymos - двойник — нов двойник на лантана. Неодимът се получава чрез електролиза на негови стопени хлориди и съединенията му се използват предимно за за оцветяване на стъкло и порцелан.

Неон, Ne

Елементът с пореден номер 10 е безцветен инертен газ, открит от английските химици Уйлям Рамзи (William Ramsey) и Морис Траверс (Morris Travers) през 1898 г. Името на елемента произхожда от старогръцки език neos - нов. Получава се от течен въздух, по-точно от остатъка - газова смес от хелий, неон и азот. Азотът се отстранява, като сместа се прекара над нагрят магнезий, при което се получава магнезиев нитрид. Отделянето на хелия от неона става чрез фракционна дестилация на втечнените газове при температурата на твърдия водород или като се използва фактът, че хелият добре се адсорбира от активния въглен при температурата на течния водород.
Приложение: за производство на неонови токоизправители, освен това изпълнени стъклени  тръби с неон намират приложение за рекламни цели. При електрически разряд в такива тръби неонът свети в червена светлина.

Нептуний, Np

Елементът с пореден номер 93  e сребристобял, радиоактивен метал, открит е през 1940 г.от американските физици Едуин Макмилън (Edwin McMillan) и Филип Ейбълсън (Philip H. Abelson) при бомбардиране на урана с бавни неутрони. Кръстен е в чест на планетата Нептун, която е разположена в Слънчевата система след Уран, така както нептуний заема в Менделеевата таблица място след урана (пореден номер 90).

Никел, Ni

Никелът, елемент с пореден номер 28, е сребристобял, тежък, пластичен метал със силен блясък, открит от шведския химик и минералог Аксел Кронстед (Axel Fredrik Cronstedt) през 1751 г. Името му произлиза от никеловата руда, която саксонските миньори наричали „купферникел" (на немски купфер е мед, никел - зъл дух). В земната кора никелът се среща като никелит и милерит, а самороден никел се намира доста често в метеоритите. Никелът се използва като защитно покритие на металите - никелиране. Той е легиращ елемент - никеловата стомана е жилава, поддава се на термична обработка, има добра пластичност и от нея се правят зъбни колела, дискове, бутала и др. Сплавта на никела с медта и цинка се нарича "ново сребро" и се използва в бижутерийната промишленост. От никел се изработва специална химическа апаратура, използва се още и като катализатор в химическата промишленост.

Ниобий, Nb

Елементът с пореден номер 41 е мек, блестящ, бял метал, открит от английския химик Чарлс Хатчет (Charles Hatchett) през 1801 г. Наречен е на името на Ниобия, дъщерята на Тантал от гръцката митология, поради сходството му с елемента тантал. Употребява се за производството на сплави, които притежават свръхпроводимост при сравнително високи температури и това позволява използването им в съвременната електротехника и електроника.

Нобелий, No

Елементът с пореден номер 102 е кръстен в чест на Алфред Нобел (Alfred Nobel), основателят на Нобеловите награди за природни науки, икономика и мир. Открит е през 1958 г. от Алберт Хиорозо (Albert Ghiorso), Torbjorn Sikkeland, John R. Walton и Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg) от Университета на Калифорния в Бъркли (University of California, Berkeley, CA, USA), чрез бомбардиране на кюрий (атомен номер 96) с въглеродни йони. Има и друга версия за името, че е наречен в чест на Нобел, тъй като първото съобщение за откриването на 102-ия елемент е било направено в 1957 г. от група учени при Нобеловия институт по физика в Стокхолм, но експериментите за потвърждаване на откритието се оказали неудачни.

Автор: Пламен Пенчев, Ph.D.