Два похода в Родопите
(пътепис със снимки)

На 24 май 2009 г. трима колеги потегляме към хижа "Равнища", където ще се съберем по-късно с други колеги. Времето е чудесно, въздухът е кристално чист. Хижа няма, но има ресторант (снимката по-долу) с бавно обслужване, начумерена келнерка и липса на бира още сутринта ("Тази е последната `Каменица!`").

Нашият водач Атанас Терзийски както винаги е снабден с GPS устройство (Global Positioning System) и избира маршрут до един параклис, който е даден на снимката броя. Обикаляме със средна скорост и без много-много стръмни изкачвания. По пътя виждаме един смог, за който Наско разправя, че е пепелянка, защото наистина цветът му е пепеляво-сив.

Родопската гора е красива и свежо-зелена.
 


[увеличи снимката]
...

[увеличи снимката]

[увеличи снимката]
 

[увеличи снимката]

Връщаме се в хижа "Равнища", отново звъним на колегите, но няма покритие. Затова се качваме на колата и отпътуваме към Дедево, като по пътя внимаваме да не се разминем с тяхната кола. Изведнъж на един завой Наско вижда колата им, а аз самите колеги, седнали в едно бистро, където пият бира и ядат кебабчета. Спираме и се присъединяваме към тях. После Наско предлага да отидем на гости на една наша колежка и съпруга и, които имат вила в Бойково. Така и правим и прекарваме чудесно, само дето Наско се ядосва, че бил изминал едва 11 км. преход и това е малко за него.

Следващият ни поход е на 27 юни около хижа "Бяла черква". Пристигаме осем човека с две коли и спираме малко по-налолу от Бяла черква. Тръгваме по една сенчеста пътека ту нагоре, ту надолу. Поради облаците пътеката е усойна и гората зеленее в тъмни цветове. Небето е навъсено и изглежда, че ще вали. Не случайно срещаме един срамежлива дъждовник, който се дърпа настрана и не иска да стане фотомодел.


[ вижте цялата снимка или друга малка снимка ]

Започва леко да вали, когато стигаме до един поток. Пресичаме го и дъждът се усилва, а пътеки се превръщат в потоци - вижте снимката по-долу. Наклонът става много голям, аз се задъхвам (Пустите му цигари!) и се потя от влагата.

В един момент спираме под дърветата да се скрием от поройния дъжд. Всички сме мокри до кости, изглежда само Кирил Гавазов има сухи обуща. Моите сухи дрехи са в раницата и когато дъждът намалява и спираме да хапнем сухата си храна, се преобличам със суха тениска и слагам сухото си яке. Досега се разминаваме с няколко купища от гръмотевични облаци, които хвърлят светкавици с гръм и трясък на километър от нас.

След това спиране Наско е недоволен от скоростта с която се движим и запрашва с приятелката си, на която е адски студено. Нашата също мокра група е по-спокойна и се движи с умерено темпо. По пътя срещаме някакъв ентусиаст с триколесен мотоциклет (на аглийски е ATV, All-terrain vehicle).

По едно време стигаме на познато за мен място, от което се виждат селата Косово и Хвойна - вижте този материал за Ситово. Групата спира за кратка почивка и аз правя снимка на моите спътници.

След половин час сме в хижа "Бяла черква", където пием чай с ром или топъл шоколад и вече по-ободрени при спрял дъжд тръгваме към колите. Късно следобед се прибираме в Пловдив, където е било адска жега и хората не могат да си представят да си мокър до кости.

(виж още снимки от списанието)

Текст и снимки: Пламен Пенчев

[ това е материал от брой 32 от август 2009 г. на списание "Коснос" www.kosnos.com ]