Сутринта на 20 август 2009 г. небето над Слънчев бряг е облачно, а аз съм изгорял като пържен рак предните дни и затова поемам от центъра на комплекса по бреговата ивица към Несебър. В Стария Несебър не съм ходил от 2006 г., но съвсем не очаквам той да се е променил много. Просто имам цифров фотоапарат и искам да уловя духа на града.
Плажът на Слъчев бряг е полупразен (снимката
долу в ляво), може би поради ранния час и облаците, а може би поради кризата
и малкия брой туристи. Но това прави самата разходка по мокрия пясък изключително
приятна. За по-малко от половин час стигам до началото на плажа до Новия
Несебър (снимката долу в дясно).
[увеличи снимката] |
... |
[увеличи снимката] |
[увеличи снимката] |
... |
[увеличи снимката] |
[увеличи снимката] |
[увеличи снимката] |
|
[увеличи снимката] |
[увеличи снимката] |
Старият Несебър е известен като града на
40-те църкви, които винаги съм харесвал и затова почвам издирването им,
за да ги увековеча в снимки. Снимката долу в ляво е на църквата "Христос
Пантократор", която е толкова красива, че съм я избрал за Снимка
на броя.
.
[увеличи снимката] |
... |
[увеличи снимката] |
[увеличи снимката] |
... |
[увеличи снимката] |
[увеличи снимката] |
... |
[увеличи снимката] |
[увеличи снимката] |
[увеличи снимката] |
В късния следобед поемам пеша по алеята
от южната страна на Стария Несебър, която води до пристанището. Снимам
руините на църква, както и самата алея с накацалите по нея къщи. Една от
тях се вписва в крепостната стена, където е кацнала.
[увеличи снимката] |
... |
[увеличи снимката] |