Елементът с пореден номер 62 е сребрист метал, открит от френския химик Лекок дьо Буабодран (Paul Emile Lecoq de Boisbaudran) през 1879 г. Произход на името: от името на минерала самарскит, наречен така в чест на руския минен инженер В. Самарски (Василий Евграфович Самарский–Быховец). В земната кора е малко разпространен. Използува се в осветителната техника за луминесцентни смеси и за производство на специални стъкла, които защищават от неутронни лъчения.
Елементът с пореден номер 34 съществува в няколко алотропни форми: аморфен селен - черна стъкловидна непрозрачна маса; метален селен, който има сив цвят. Открит от: шведския химик Берцелиус (Jons Berzelius) през 1817 г. Произход на името: от старогръцки език selene - луна, поради сходството му с телур (наречен в чест на Земята). В земната кора е малко разпространен, като неговите съединения съпътстват сулфидните минерали на Pb, Cu, Hg, Ag, Au. Използва се за производството на фотоелементи и токоизправители, в стъкларската промишленост за оцветяване на стъклото в червен цвят, при вулканизацията на каучука, за приготвяне на препарати за лекуване на рака.
Елементът с пореден номер 14 представлява тъмносиви, блестящи, непрозрачни, твърди кристали. Открит от: шведския химик Берцелиус (Jons Berzelius) през 1824 г. Произход на името: от латински език silex - кремък. В земната кора силицият е на второ място по разпространение -25% след кислорода. Среща се изключително свързан под формата на кварц и различните по-прости и по-сложни силикати на алуминия, калция, магнезия и калия. Под формата на сложни силикати участва в изграждането на редица скални образувания, като гранит, сиенит, гнайс, базалт и др. Силицият влиза в състава на стъблото на почти всички растения, както и на черупките на някои инфузории. В морската вода се съдържа едва 0.0003%. Силицият е полезна прибавка към различни сплави. Добавен към стоманата в количества 2-4%, той силно увеличава нейната магнитна проницаемост. Така се приготвя стомана за трансформатори, електромотори и генератори. Особено чист силиций се използва в съвременната микроелектроника.
Изрязък от силициев монокристал
увеличи
снимката
Елементът с пореден номер 21 представлява мек сребърнобял метал, открит от шведския химик Ларс Нелсон (Lars Fredrik Nilson) през 1879 г.Произход на името: кръстен на името на Скандинавия (в полуостров Скандинавия са Норвегия, Швеция и Финландия). В земната кора е умерено разпространен, отнася се към т.нар. "редки земи", като това название трябва да се свърже по-скоро с липсата на самостоятелни находища и със затрудненията при отлъчването на редките земи една от друга. Минералът тортвейтит е силикат на итрия и скандия.Прилага се като конструкционен материал в ракетостроенето и като лигираща прибавка в металургията.
Елементът с пореден
номер 47 е мек сребрист метал известен на човечеството от третото хилядолетие
пр.н.е., когато датира използването на среброто. Произход на името:
от
латински език argentum - сребърен, откъдето произлиза и символът
му: латинското име идва от гръцкото име аргиентос, което навярно
идва от гръцката дума за бял и блестящ. В земната кора се среща под формата
на минералите аргентит и "рогово сребро"- AgCl, среща се и в свободно състояние.
Използва сеза производството на огледала и рефлектори, както и на добре
проводящи контакти в слаботокови електрически системи, тъй като от всички
метали среброто е най-добър проводник на топлината и електричеството. В
бита се среща в предмети на ювелирната промишленост, посуда и монети.
Сребърна юбилейна монета |
... |
Сребърна вата |
Елементът с пореден номер 38 е мек, сребристожълт метал, открит от шотландския химик Адаир Крофорд (Adair Crawford) през 1790 г. Произход на името: носи името на малък Шотландски град - Strontian, който е дал названието на минерала стронцианит (SrCO3), от който може да се изолира. В земната кора се среща под формата на сулфатни и карбонатни минерали - целестин и барит; стронцианит и витерит. Стронциевите съединения се използват в медицината при лекуване на кожни заболявания, но въведен в кръвта той е силна отрова. Солите му се използуват в пиротехниката и за производството на червени сигнални ракети.
Елементът с пореден номер 16 е активен неметал със яркожълт цвят. Произход на името: от санскритската дума "сира" - светложълт, а представката muo от гръцката дума "тейон" - небесен. Символът произхожда от латинското и име sulpur. Сярата дава различни типове молекули в газоообразно, течно и твърдо състояние. Кристалната сяра съсществува в две различни форми - орторомбична и моноклинна. В земната кора е добре разпространена - 0.03 ат.%. Среща се в свободно състояние, както и под формата на сулфиди, полисулфиди и сулфати. В по-малки количества тя е и в състава на някои въглища, нефтоносни шисти, в състава на живите организми. Използва се за производство на сярна киселина - изразходва се 50% от произведената сяра. Значително е приложението и в целулозно-хартиената промишленост, при производство на кибрит и черен барут. В медицината влиза в състава на някои мехлеми за лекуване на кожни заболявания.
увеличи
снимката
.
( вижте цялата
поредица или другите учебни материали
)
Автор: Пламен
Пенчев, Ph.D.
Снимки: авторът
[ това е материал от брой 34 от октомври 2009 г. на списание "Коснос" www.kosnos.com ]