Елементът с пореден номер 81 е мек, сребристобял, леснотопим метал, открит от английския химик Уйлям Крукс (Sir William Crookes) през 1861 г. Произход на името: от старогръцки език thallos -яркозелено, защото най-характерната ивица в неговия спектър е ярко зелена. В земната кора е малко разпространен, неголеми количества от него се съдържат в сулфидните полиметални руди. Съединенията му са силно отровни. Използва се за производство на оптически стъкла, във фотоелементите и като основна съставна част на някои лагерни сплави.
Елементът с пореден номер 73 е сребристобял, високотопим метал, открит от шведския химик Андерс Екеберг (Anders Ekeberg) през 1802 г. Произход на името: кръстен на името на Танталос - Tantalus, герой от гръцката митология. В земната кора се среща под формата на минерала танталит. Намира приложение в съвременната електротехника и електроника. Също така поради високите му технически свойства и химическата му устойчивост използва се за производството на химически апаратури, хирургически, зъболекарски инструменти и специални видове стомана.
Елементът с пореден номер 52 е крехък сребристобял метал, открит от унгарския химик Франц-Йозеф Мюлер фон Райхщайн (Franz-Joseph Muller von Reichenstein) през 1782 г. Името му произлиза от латински език tellus - земя. В земната кора е малко разпространен, неговите съединения съпътстват сулфидните минерали на Pb, Cu, Hg, Ag и Au. Използва се като легираща прибавка към оловото, на която сплав придава твърдост и еластичност.
Елементът с пореден номер 65 е сребристобял метал, открит от шведския химик Карл Мозандър (Carl Gustaf Mosander) през 1843 г. Кръстен е на името на град Ytterby, Швеция. В земната кора е малко разпространен.
Това е химичен елемент с пореден номер 43, който не се среща на Земята и е изкуствено получен при бомбардировка на молибденови ядра с деутерий от италианските химици Карло Периер (Carlo Perrier) и Емилио Сегре (Emilio G. Segre) през 1937 г. Това обяснява и името му, което означава изкуствен на гръцки - technetos. Той е първият изкуствено получен елемент с помощта на ядрена реакция.
Елементът с пореден номер 22 е сребристобял метал с метален блясък, открит английския химик Уйлям Грегър (William Gregor) през 1791 г. Произход на името: от старогръцки език titanos: той е един от най-разпространените елементи в земната кора и затова е бил наречен титан, защото титани според гръцката митология са децата на Гея (Земята).В земната кора той е един от най-разпространените елементи. Малката популярност на този елемент е свързана с известни затруднения при неговото получаване и с липсата на значителни самостоятелни рудни находища. Най-важни минерали на титана са рутилът, илменитът и перовскитът. Използва се като машиностроителен материал, запазващ своите механични качества и устойчивост и при сравнително високи температури. Той и неговите сплави намират приложение в съвременното самолето- и ракетостроене.
Елементът с пореден номер 90 е мек, сребрист, радиоактивен метал, открит от от шведския химик Берцелиус (Jons Jakob Berzelius) през 1828 г. Произход на името: кръстен на името на скандинавският бог Thor. В земната кора е намерен в различни минерали, като монацит и торит. Използва се като в атомната енергетика като суровина, от която се получава ядреното гориво — изотопът на уран 233.
Елементът с пореден номер 69 е сребрист метал, открит от шведския химик Per Theodor Cleve през 1879 г. Кръстен е на старото име на Скандинавия - Thule. В земната кора се среща заедно с другите редкоземни елементи в минерала гадолинит. Радиоактивният тулий се използва в атомната енергетика, като източник на енергия.
Автор: Пламен
Пенчев, Ph.D.
Снимки: авторът
[ това е материал от брой 36 от януари 2010 г. на списание "Коснос" www.kosnos.com ]