Народна топка
с два отбора
(детска игра на открито)

Преди време започнах една поредица за детските игри от моето детство. Народната топка е много интересна игра, сравнително не толкова опасна - не помня някой от моите съученици да се е кунтузил, даже и леко.

Има два варианта - с един отбор и с два отбора. Тук ще опиша вторият вариант, който е много по-интересен и оспорван.

Вариантът с два отбора играехме обикновено в училище, като почти винаги единият отбор бе момчета, а другия от момичета - в онези години момичетата от 4 до 5-6 клас се развиваха физически по-рано от момчетата.

Разчертават се две правоъгълни полета едно до друго (вижте рисунката по-долу), които са големи около 10 x 5 метра, но големината им може да варира, в зависимост колко играчи ще има в полетата, каква е топката и дали отстрани също има целещи играчи.

Едното поле е за единия отбор, а другото - за другия.

Всеки вътрешен отбор е заобиколен с играчи от другия - в по-елементарен вариант има само един играч от всеки отбор извън правоъгълниците, а в по-сложния те са трима както е на схемата. Ако те са по един от отбор, те се разполагат, така че да са до късите му страни на цялото поле (на схемата най-вляво и най-вдясно).

Останалите правила са като при обикновената народна топка (тази с един отбор). Понякога отборите се споразумяват да няма спасяване на изгорели играчи. Но по мое мнение, спасяването прави играта по-интересна, иначе вътрешните играчи ще се стараят да бягат от топката, а да не я ловят.

Във вътрешните полета има от 4 до 7 играчи, чиято цел е да не бъдат уцелени от топката или да я хванат, а топката се хвърля от външните играчи или вътрешните играчи.

Играчи от единия отбор може да целят с топката (обикновено в краката е най-удачно) вътрешните играчи на другия отбор, или да си подават топката над главите им. Топката може да се подава между вътрешните играчи на единия отбор и външния играч (външните играчи).

Топката може да се улови с ръце от вътрешен играч и тогава последният "изгорял" влиза вътре.

Ако вътрешен играч бъде уцелен с топката и никой от вътрешните не я хване преди да падне на земята той "изгаря", т.е. напуска играта и чака отстрани. Играта се играе, докато всички от единия отбор "изгорят".

Топката за игра може да е футболна (лесна за хващане), волейболна (средна) или ханбална (трудна за хващане), но не помня дали нямаше в училище някоя специално изработена за тази игра.

Приятна игра!
.
Автор: Георги Бърбориев
.

[ виж предговора за игрите или още материали от тематиката "Семейство" ]
.
[ това е материал от брой 36 от януари 2010 г. на списание "Коснос" www.kosnos.com ]