Химичният елемент е вещество, което не може да бъде разложено на по-прости вещества с химични реакции. С този материал стартирахме една поредица, която ще изясни произхода на имената на химичните елементи.

Индий, In

Елементът с пореден номер 49 е сребристобял леснотопим метал, открит немските химици Фердинанд Райх (Ferdinand Reich) и Ейронимус Рихтер (Hieronymous Theodor Richter)  през 1863 г. Произходът на името е от латински език, indicum, поради най-характерната оцветена в индиговосиньо ивица в неговия спектър. Използува се за изготвяне на противокорозийни покрития в полупроводниковата техника и за добиване на леснотопими сплави.

Иридий, Ir

Елементът с пореден номер 77 е твърд, тежък, сребристобял метал, открит от английския химик S.Tenant и френските химици A. F. Fourcory, L. N. Vauquelin и H.-V. Collet-Descoltils през 1804 г.  Произходът на името е от латински език iris - дъга, което произхожда от древногръцкото име на богинята на дъгата и пратениците Ирис. Поради изключителната му твърдост и неизтриваемост се използува за изготвяне остриета на хирургически инструменти, вечни пера, повърхности за електрически контакти и др.

Итербий, Yb

Елементът с пореден номер 70 е мек, сребрист метал, открит от швейцарския химик Жан Мариняк (Jean de Marignac) през 1979 г. Произход на името: кръстен на името на град Ytterby, Швеция. Използва се в металургията и в различни химични експерименти.

Итрий, Y

Елементът с пореден номер 39 е сребрист метал, открит през 1794 г. от финландския химик и геолог Йохан Гадолин (Johan Gadolin), който е изучавал редките метали. Разпространен е в земната кора като примес към урановите находища, а минералът тортвейтит е силикат на итрия и скандия. Произход на името: името му идва от химичното съединение итриа (Yttria, което е оксид на итрия), а самото съединение е кръстено на Шведския град Итерби (Ytterby), където е открито. Използва се в съвременната ядрена енергетика, поради способността си да задържа неутрони.

Йод, I

Елементът с пореден номер 53 е червеновиолетово твърдо кристално вещество с метален блясък. Йодът лесно преминава от твърдо състояние направо в пари, които имат виолетов цвят. Произход на името: от старогръцки език iodes - виолетово оцветен. Открит е от френския химик Бернард Куртуа (Bernard Courtois) през 1811 г. В земната кора обикновено не образува самостоятелни находища, а съпътства хлора. Той се среща в сондажните води при нефтените находища. По-значителни количества йодни съединения се съдържат в пепелта на някои морски водорасли. Използва се за производството на различни препарати, намира приложение в съвременния органичен синтез и особено във фармацевтичната промишленост. Той е добър антисептик, който под формата на тинктура (спиртен разтвор) намира приложение в медицината.

Автор: Пламен Пенчев, Ph.D.