Елементът с пореден номер 48 е сребристобял метал, открит от немския химик Фридрих Щромайер (Fredrich Stromeyer) през 1817 г. Името му произхожда от минерала каламин (Calamine), който е смес от минерали, съдържащи цинков и железен оксид и окиси на кадмия. В земната кора се среща под формата на минерала гринокит - CdS, както и в състава на полиметални сулфидни руди. Използва се за производството на регулиращи устройства на ядрените реактори, влиза в състава на някои нискотопими сплави, използва се като антикорозионно покритие.
Елементът с пореден номер 50 е ковък, изтеглив, пластичен, сребристобял метал, познат от древността. Произход на името: символът Sn от латински език stannum - ламарина. В земната кора се среща под формата на минерала каситерит. Използва се за производството на опаковъчен материал, като антикорозионно покритие на контактни повърхности, особено приложими са неговите сплави бронз, бабити, типографски сплави, мек припой.
Елементът с пореден номер 19 е сребърнобял метал, по-мек от натрия, открит от английския химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy) през 1807 г чрез електролиза на калиева основа. Произходът на името му идва от арабски език "ал-кали" - дървесна пепел, тя съдържа поташ от който се получава калий. На английски език името му идва от думата соданум (sodanum), което в средните векове е било лекарство за главоболие и чието име идва от арабската дума суда (suda), която означава главоболие. Използва се за производство на алкални фотоклетки, които намират приложение в звуковото кино и телевизията. Калиевата основа се използва широко в производството на сапуни, шампоани, в химическата промишленост, в текстилната промишленост. Калиевият хлорид е тор и е основна суровина за получаване на калий, калиева основа, бертолетова сол и др.
Елементът с пореден номер 98 не се среща в природата. Открит е от Стенли Томсон (Stanley G. Thompson), Кенет Стрийт (Kenneth Street), Jr., Албърт Хирозо (Albert Ghiorso) и Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg) от Калифорнийския университет (University of California, Berkeley, CA, USA) като продукт от бомбардирането на кюрий-242 (атомен номер 96) през 1950 г. Кръстен е на името на щата Калифорния, САЩ.
Елементът с пореден номер 20 е мек сребърнобял метал, открит от: английския химик Хъмфри Дейви (Humphrey Davy) през 1808 г. Произход на името: латинската дума „калисис" (calisis) — вар. В земната кора е доста разпространен, среща се под формата на силикатни минерали в състава на гранита и гнайса, както и като карбонат. Наред с калцита съществуват и огромни масиви от доломит, макар и рядко се среща мрамор, който по състав представлява доломит и калцит, но в друга кристална форма. Значително е разпространението на гипса, на флуорита, на апатита, фосфорита и др. Под формата на хидрогенкарбонат той се съдържа в природната вода. Използва се за производство на стомана, никел, бронз и др. Чистият калций се използва като самостоятелен конструкционен материал, а големи количества калций се използват при металотермичното получаване на уран, торий, хром, ванадий и др. Присъствието на малки количества от него в алуминия подобряват неговата електропроводност и пластичност.
Елементът с пореден номер 8 е газ - безцветен, без мирис и без вкус, открит през 1772 от шведския химик Карл Шееле (Carl Wilhelm Scheele), който го е получил при нагряване на KNO3, HgO, както и на други вещества. Английският химик Джоузеф Пристли (Joseph Priestley) независимо също е получил кислорода при термично разлагане на HgO. Химически е много активен. В атмосферата кислородът е 21 процента, в земната кора - 46.6%, а във морската вода - 89%. Символът му произлиза от френската дума „оксижен" — производител на киселини, понеже се е смятало преди, че във всички киселини присъства кислород. На български името му идва от руски, което означава пораждащ киселини - "кислота" е киселина на руски.
Елементът с пореден номер 27 е ребристобял твърд метал. В земната кора е добре разпространен, познати са повече от 200 негови минерала, но само някои имат практическа стойност. Това са обикновено сулфиди и арсениди - смалтит, кобалтит и линаеит. Открит е от шведския химик Георг Брандт (George Brandt) през 1735 г., който е нарекъл новия елемент на името на злия подземен дух Коболд. Използва се за производство на материали с висока твърдост и температурна устойчивост, както и на киселиинноустойчиви сплави. Кобалт се използва и в състава на някои металокерамични материали - кермети, които са нова група материали получени от метали и високотопими керамични материали на основата на съединения на металите - бориди, нитриди, карбиди и др.
Елементът с пореден номер 36 е безцветен благороден газ, открит от английските химици Уйлям Рамзи (William Ramsey) и Морис Траверс (M. W. Travers) през 1898 г. Произход на името: от старогръцки език криптос (kryptos) - скрит. В свободно състояние се среща в земната атмосфера и се получава при нискотемпературна дестилация на течен въздух.
Елементът с пореден номер 54 е открит от английските химици Уйлям Рамзи (William Ramsey) и Морис Траверс (M. W. Travers) през 1898 г. малко след откриването на криптона. Произход на името: от старогръцки език ксенон (xenon) - непознат. В свободно състояние се среща в земната атмосфера, а в малки количества е оклюдиран в някои скали.
Елементът с пореден номер 96 е сребрист метал от семейството на актиноидите. Кръстен е в чест на семейство Пиер Кюри (Pierre Curie) и Мария Склодовска-Кюри (Marie Sklodowska-Curie - френска химичка от полски произход), които са открили елементите полоний и радий. Специално буквата m в символа на елемента идва от името Мария. Открит е от Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg), Ралф Джеймс (Ralph A. James) и Албърт Хирозо (Albert Ghiorso) от Чикагския университет (University of Chicago) като продукт от бомбардирането на плутоний-239 (атомен номер 94) с хелиеви йони (алфа частици) в 152-сантиметров цикллотрон през 1944 г.
Автор: Пламен Пенчев, Ph.D.
[ това е материал от брой 25 от ноември 2008 г. на списание "Коснос" www.kosnos.com ]