Всичко тече, всичко се променя

Преди три години, през 2006 г., бях изненадан да видя "Слънчев бряг" напълно различен. Не бях в България около пет години, а в този комплекс не бях идвал от 2000 г. Преди по главния път имаше асфалтова алея, по която се разхождаха влюбени двойки. Сега там има магазини, заведения, блокове - същински град, само че с навалица от хора и кичозни стоки по сергиите или пред магазините.

По дюните е пълно с чадъри и наоколо стърчат нови хотели, някои от тях гиганти и не на своето място. Много отдавна, духът на морските хора е търговски, и това го помня от далечните 90-те години на предишния век. Особено Несебър, който винаги в новото време след 1989 г. ми е приличал на един голям Бит-пазар. Е, може сега да се оплакваме от много ресторанти с гръмогласната им музика и миризми, но помня как по времето на Соц-а (1984 г.) имаше километрични опашки от поляци, чехи, гедерманци и българи пред единствената пицария в Стария Несебър. Или пък какво отвратително беше обслужването! То и сега се върши от намръщени келнери, ама някакси не са онези директори, рожби на Соц-а, ами гледат да не се оплачете на шефа им, защото ще изхвърчат....
 


[увеличи снимката]
Пустият плаж на Слънчев бряг през август, 2009 г.
 ...

[увеличи снимката]
Главната алея на Слънчев бряг (до хотел "Кубан")
     
Всичко се променя, всичко става различно, и може би си мислим, че всичко се променя към по-лошо, но чесно казано, моите наблюдения говорят, че повечето неща се подобряват с времето, но някои носталгични спомени ни напомнят, че някои неща сега са по-лоши или поне не сме им свикнали.

Но едно е сигурно за Слънчев бряг - ако търсите безлюдни дюни и чисто море, такова каквото ни го описва Герги Марков, то няма да го намерите там. Няма го почти никъде по нашето Черноморие. И забележете, че написаното от Георги Марков е за време, много отдавна, преди 1978 г., т.е. моите стари хубави спомени са неговия кошмар... това още веднъж потвръждава разсъжденията ми за носталгията.

А може би и греша, защото най-ранните ми спомени за морето са от лагер през 1965 г., когато на три годинки съм бил с майка ми, която е учителка, на пионерски лагер някъде край Бургас. Помня дълги безлюдни плажове, дюни след дюни и рекички, пълни с папури и тръстика. Но помня, че в лагера водата бе от водоноски и въобще нямаше течаща вода. А местните крадяха знамето на лагера и момчета ги гонеха и го връщаха.

Текст и снимки: Пламен Пенчев

.
[ това е материал от брой 35 от ноември-декември 2009 г. на списание "Коснос"www.kosnos.com ]

.