По пътя към върха срещаме неочаквано много хора и само една кола. Самото тепе е изключително красиво - навремето на него имаше детска железница, която по време на Ранната Демокрация бе окрадена, гарите разбити и разградени, а тепето замърсено с боклуци. Сега положението е къде-къде по-добро. В списанието сме помествали материали за Джендем тепе и те разкриват възможността на пловдивчани да се потопят сред атмосфера на дървета, пътеки и скали, които са почти в самия град - вижте материлите 1, 2  и 3. А от върха му се разкрива невероятна гледка на Пловдив, който е потънал в зеленина, нещо което не прави впечатление на жителите му, но ако те попаднат във Виена и поживеят около година и през това време свикнат с красивите и сгради ще да забележат, че по улиците на Виена няма дървета, докато в Пловдив те изобилстват.

Постепенно тъмнината завладява въздуха, а небето почервенява. На изток в далечината проблясва един завой на Марица (в центъра на снимката по-долу), която река е почти свещенна за всеки един истински пловдивчанин.

Фотоапаратът, обърнат на юг не се бори със слънчевите лъчи и затова прави много по-добри снимки, Въздухът се оказва значително чист и погледът се премрежва чак когато стига Родопите.

Стоим омагьосани на върха, където незнамси-защо е изникнала нова постройка и поредната антена, но ние не им обръщаме внимание, а се взираме в призрачния Пловдив. А небето почервенява ли, не почервенява! По пътя надолу снимаме червените му проблясъци и изведнъж се сещам, че - О чудо! - стълбовете с лампи (които не светят, разбира се) имат здрави стъкла!!! Помня като деца как "големите" с настървение чупеха подобни стъклени атрибути. Кой казва, че днешната младеж е по-лоша?! Напротив!

Фотоапарът ми работи нормално и не изкривява цветовете, а и аз самият не обработвам снимките си, освен като променям размерът им, без да "пипам" цветовете. Затова червеният цвят, който виждате, е впечатляващ даже и на снимка. Поради това съм избрал една от тях за Снимка на броя.